by Едно велико чудо, една велика любов!
Днес бият празнично камбаните, цари радост, всички се поздравяват и сякаш се излъчва и грее светлина навсякъде. Усеща се онова оживление, което присъства и при коледните празници. Не напразно този ден е наречен велик! Има хора, които възприемат празника просто като един ритуал – да се боядисат яйцата, да се приготви празничната трапеза и да се поставят великденските сувенири в къщата. Пропускат същността на празника. А може би истинската причина е, че те нямат смелостта да приемат чудото, случило се след Голгота. Поздравяваме се с “Исус воскресе!”, но истината е, че не всеки осъзнава и се чувства съпричастен на този израз.
Свикнали сме да слушаме историята за възкресението, но тя дали засяга истински сърцето ни? Да, вярно, тя не е някаква обикновена история, не е интересна притча или вълшебна приказка. И все пак на човешкото съзнание му е нужно да повярва НАИСТИНА в това, което се е случило преди толкова години. Можем да си представим реакциите на присъстващите в онзи велик ден. Част от тях се преклониха, съзнавайки величието на събитието. Но имаше и такива, които се изплашиха и не искаха да приемат случилото се. Ако се замислим, същите категории има и днес. Великден е! Защо да го празнуваме и отбелязваме, ако наистина не се е случило? Но се иска смелост да се повярва в невъзможното, в чудото. Смелост да се признае, че Исус е още жив, за да докаже, че същото чудо може да се случи и с теб.
Един кръст, една смърт и един възобновен живот. Три събития в рамките на три дни, които преобръщат хода на в света в една нова посока. Пожелавам мисълта за любовта, жертвата и възкресението да промени по някакъв начин вярата на всеки един от нас. Сигурна съм, че всеки, приел великото събитие, може с увереност да каже: “Исус възкресе”.
Автор на текста: Zlatna Kotva
Подобна публикация можеш да откриеш, като натиснеш тук.
