Скок от покрива

Една история от детството

Живея в моя квартал още от дете. И днес има деца в квартала, но забелязвам, че не играят навън, както ние играехме едно време. Нашите игри бяха весели и интересни, а днес ми се струва, че децата само тичат и цвърчат по улицата. А може би просто не разбирам съвременните детски игри.

Много добре си спомням един интересен ден от моето детство. Бяхме се събрали 5-6 деца и играехме на федербал, като се редувахме (ракетите бяха само две, а перцето едно). Във вихъра на играта най-вероятно от много силни емоции някой от нас запрати перцето право върху покрива на гаража, до който играехме.

Огледахме се безпомощно. Гаражът не беше много висок, но пък за детския ни ръст беше невъзможно да достигнем до   фатално кацналото  перце. Не беше никак чудно, че собственикът на перцето отчаяно се разрева. И тъй като аз бях най-смелата и щура от цялата компания, реших че трябва да помогна в тази трудна ситуация. С най-геройския глас, който можех да докарам, казах че аз ще сваля перцето от покрива. Всички ме погледнаха с недоверие. Но пък друга алтернатива нямаше да се сдобием с така нужната част от федербала. Ако разполагах с бънджи,  може би щях много лесно да се кача върху гаража, но сега имах нужда от помощта на своите приятели.

Последваха дружни усилия и доста мъки от моя и тяхна страна. Кой повдигаше, кой буташе,  кой просто се натискаше между другите, за да вземе все пак и той участие в акцията. Но всички колективно скандираха “Давай! Давай!”.

Най-накрая дори и за мое учудване бях вече на самия покрив. Какво облекчение! С нотка на гордост хвърлих победоносно перцето долу при децата. Последваха бурни овации, а аз се чувствах като Зевс на върха на Олимп.

До тук добре, ама трябваше вече да слизам от покрива на гаража. Седнах на ръба и аха да скоча оттам, с ужас забелязах, че разстоянието от мен до земята е доста голямо. Децата ме насърчаваха “Скачай, скачай!”. Ама си нямаха на идея как се гледа от птичи поглед! Собственикът на перцето беше вече щастлив, но пък на свой ред аз се разревах.

В този момент по улицата мина един батко, който живееше някъде из нашия квартал. Видя, че аз от горе рева,  а другите долу се суетят и се спря. Веднага разбра каква е ситуацията. Дойде точно под мен, протегна ръце нагоре и ми каза: “Скачай ще те хвана!”. Аз леко се подвоумих. Той го забеляза и ме насърчи отново да скоча. Поогледах го. Стори ми се достатъчно якичък. Прецених че нямам друг изход и скочих. Баткото умело ме хвана в прегръдките си и ме свали на земята.

Така премеждието завърши с щастлив край. Но историята си имаше и продължение. След като бях вече доста голяма, завършила средното си образование, срещнах една моя съученичка, хванала подръка същия онзи батко, който ме свали от покрива. Оказа се че се е омъжила за него.  Бях толкова изненадана! Какви изненади може понякога да поднесе съдбата!

Автор Zlatna kotva

Ако искаш да се усмихнеш и на други подобни истории от тази категория, натисни тук.