06.12.2022

Онова червеното в бутилката

Ученически преживелици


Сигурно всеки от вас знае, че в училище да имаш свободен час по нещо  си е голям късмет. Я учителят отсъства поради някаква причина, я нещо друго се е случило, че ни освобождават от учебен час. А какво ще кажете да имате два поредни свободни часа? Време за купон!!!

Бяхме седми или осми клас. Оказа се, че ще имаме свободен час, а след него и още един. Направо не беше за вярване! Започнахме да се чудим какво да правим през това свободно време, защото след тези два свободни часа следваше часа по математика. Навън беше студено и не беше много приятно за шляене по улиците. Затова една от съученичките ми, която живееше близо до училище предложи на момичетата от класа да идем у тях. Поканата не беше за изтърване, затова всички момичета в купом тръгнахме към къщата на домакинята ни.

У тях нямаше никой. Еха, това означаваше че беше време за истински купон! Започнахме да разглеждаме с интерес домът на нашата съученичка. И по едно време едно от момичетата се загледа в стъклената витрина на секцията, сякаш там имаше някакъв музеен експонат.

“Какво има в това шише тук?”.

Всички се скупчихме любопитни да видим какво е това интересно нещо. Оказа се, че е едно много красиво стъклено шише, пълно с някаква червена течност. Всички гледахме така, както Али Баба е гледал в пещерата. Домакинята ни обясни че това е домашен ликьор (доколкото си спомням от малини).

Ммм… ситуацията стана повече от интересна! Следващият въпрос беше – “А какъв вкус има?”. Абе, щом е ликьор, нормално е да е сладко, но естествено трябваше да се опита. С експресна бързина на масата бяха сервирани чаши около шишето с ликьора.

Един от житейските ми принципи е да не употребявам алкохол и цигари, така че не проявих никакъв интерес към почерпката. Но всяко едно от момичетата опита от червената течност и всички бяха очаровани от вкуса й. Домакинята се разтопи от похвалите и възхищението, затова реши да се изфука и с още нещо. Донесе от кухнята една тава с домашна баклава. Е, на баклавата не отказах. И добре, че се включих в дегустацията, защото много бързо в тавата не остана нищо.

Да ви кажа честно, не ми се иска да мисля какво е станало, когато майката на нашата съученичка е видяла празната тава. И още по-зле – празната бутилка, която ние прилежно върнахме обратно във витрината. Но тогава това не беше наш проблем. Важното беше, че погледнато по тогавашните тинейджърски критерии, купонът се завихряше. Липсваха само цигари и момчета ;). Доколкото си спомням имахме и музика.

В разгара на емоциите, съвсем неочаквано една от съученичките ми се блъсна в мен и разля чашата си с ликьор върху престилката ми. (Става въпрос за онези старовременни тъмносини ученически престилки с бели якички.) Не стига че имах петно, ами и в радиус на два метра от мен миришеше на алкохол. Голям парадокс – единствено аз не пих ликьор, а само аз миришех на питието! Чудех се как ще се появява в училище с това ухание покрай мене. Но тъй като това за никого не беше проблем, освен за мене, купонът си продължи.

Спомням си, че играхме и на някаква игра, та настроението беше на макс. В един момент едно от момичетата каза: “Абе, някой написа ли си домашното за днес по математика?”. Оказа се, че повечето от нас нямаха домашно. Веднага се намери разрешение. Досещате се. Тези, които имаха домашно си извадиха тетрадките, а другите започнаха да преписват. Чудя се какво ли домашно бяха преписали, след като на всички им беше много “весело”.

Стана време да тръгваме за училище към часа по математика. Със същата експресна бързина, с каквато бяха поставени чашите на масата, така те бяха измити и прибрани обратно по местата им.

Тръгнахме към училище, но аз бях потънала в тревожен размисъл. Ами ако някой от учителите усетеше на какво мириша, как можеше да обясня, че от всички момичета само аз съм трезвена, а само от мен се разнася миризма на алкохол?! За мой късмет никой от учителите нямаше толкова добре развит нюх и не се наложи да давам показания.

Но пък докато учителката проверяваше домашните по математика, аз направих кавър версия на известната кръчмарска песен “Червено вино снощи пих”. Моят вариант звучеше така: Червен ликьор аз днеска пих и капка не остана, а после си и подсладих с баклавичка малко, домашно писахме а после и играхме… и така нататък.

Ето как могат да преминат два свободни учебни часа и как може да се злепоставиш, без да си виновен.

Автор на текста Zlatna kotva

Ако искаш да се усмихнеш и на други подобни истории от тази категория, натисни тук.

zlatnakotva

"Зная в Кого съм повярвал!" - 2Тимотей 1:12

View all posts by zlatnakotva →

One thought on “Онова червеното в бутилката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *