Първият ми бележник

История от ученическите години

Всеки се вълнува, когато трябва да оценят работата му, постъпките му или знанията му. Спомням си какво голямо вълнение беше в училище когато вече трябваше да имаме бележници.

Когато аз бях ученичка, началното образование беше до трети клас. В четвърти клас вече бяхме “големи” и ни се полагаха бележници. То беше вълнение то беше фукане, то беше “надуване”… Абе голяма работа! Нямахме търпение кога ще започне да се напълва тази нова придобивка с оценки. И уж във всеки час очаквах да ме изпитат и да ми напишат нещо в бележника, а когато дойде този момент, бях страшно изненадана.

Часът по музика. Учителят поглежда в дневника и прочита името ми. Ха, май ще имам и аз вече някаква оценка! Учителят: “Кажи ми определението за канон!”. Лелееее… Сетих се, че предишния час той ни беше поръчал да научим наизуст определението за думата канон. Даже все още си спомням, че това определение беше оградено в правоъгълник и беше написано с тъмен шрифт. Обаче аз бях забравила, че трябва да науча наизуст определението. Сигурно съм се почесала по главата и съм мълчала. Не помня. За мое учудване учителят не ме попита за нищо друго от урока. А другите неща ги знаех. Той ми поиска бележника. И вече си имах първата дългоочаквана оценка в него. Сигурно вече се досещате – двойка!

Чудех се как ще го показвам този бележник където е нужно. На всичко отгоре до този момент бях отличничка. Един от най-добрите ученици в класа. Голяма излагация!!!

Свърши музиката и дойде следващия час – история. И… учителката поглежда в дневника и прочита… моето име. До трети клас не бяхме учили история. Имахме предмет родинознание, но той беше нещо коренно различно от историята. За съжаление аз това не го бях осъзнала. Мислех си, че всичко е както е било досега – учителката си разказва урока, а аз у дома си пиша домашното. И тъй като по история нямахме домашно, аз съвсем спокойно и културно си слагах учебника в чантата и тръгвах на училище, без да съм го отваряла. Ами нямаме домашно защо има нужда да отварям учебника?!

И така, ставам аз да ме изпитват и очаквам учителката да ме попита за природните забележителности на България, за климата в страната ни, коя река от къде извира и къде се влива и разни такива неща, които сме учили по родинознание и ги знам още от първи клас. Обаче бях изненадана много повече, отколкото в часа по музика. Учителката ми задаваше въпроси от рода на: Коя година е създадена българската държава, кога е написана азбуката или пък еди-кой си цар какво е направил. Ама откъде да знам всички тези неща?! Да не съм живяла с Аспарух, че да знам коя година е било това! И най-учудващото беше, че всички деца около мен ми подсказваха и аз недоумявах те пък откъде ги знаят! Ще ме попитате – Ами ти не слушаше ли какво говори учителката в час? И аз това се питам!

Родителите ми знаеха, че добре се справям в училище и според тях не се налагаше да ме питат – написа ли си домашното или научи ли си урока. Така че аз до този момент бях започнала четвърти клас съвсем неподготвена, без да съм наясно, че трябва да отворя учебника вкъщи, да прочета урока, да го запомня и после да мога да го преразкажа. Нещо съвсем различно от учебната ми подготовка в началното образование.

Та на учителката по история й стана ясно, че не знам нищо от материала който е преподавала досега. Поиска ми бележника и аз знаех, че там ще “цъфне” още една двойка. Страхотно начало на попълването на бележника ми! Учителката го взе, погледна изненадано първата ми оценка, позамисли се, написа нещо и ми го върна. Отварям го аз и… О, каква изненада!!! Заради нищото, което казах ми беше написала тройка! Изглежда ме беше съжалила, че за един ден ще получат две двойки и то първите ми оценки в бележника.

За щастие, до края на учебния ден повече не ме изпитваха. Тръгнах си към къщи и през целия път съчинявах какво ще кажа на родителите си. У дома се проведе следния диалог:

Изпитваха ли те днес?

Да.

О, значи вече имаш оценка в бележника?!

Да. Имам петица. Ама това е сбора от двете ми оценки за днес!

Родителите ми бяха толкова учудени, че си помислиха, че се майтапя. След като разбраха каква е причината да имам такива оценки, те ми обясниха как се учи от четвърти клас нататък.

На следващия час по музика, още в началото преди, учителят да започне да говори, аз вдигнах ръка. Той ме попита какво има и аз отговорих, че искам да ме изпита. Човекът едва ли помнеше, че ми е писал двойка предния час и сега недоумяваше какви са тези изблици на желание за изпитване. Обясних му, че искам да си поправя двойката и вече знам определението за канон. И започнах да декламирам това, което помня и до днес: “Гръцката дума канон означава правило, закон. Канонът в музиката…”. Тогава нямах никаква представа че след време ще стана учителка по музика.

А с историята… когато дъщеря ми започна да учи история, беше дошла при мен и ми бутна учебника си казвайки: “Изпитай ме, за да съм сигурна, че съм запомнила датите и годините!”. Върнах й учебника като й казах: “О, моля те, остави ме! Иди при баща си да те изпита той!”

Все още пазя бележника си от четвърти клас.

Автор на текста Zlatna kotva

Ако искаш да се усмихнеш и на други подобни истории от тази категория, натисни тук.