by Когато липсва маркетингова подготовка
Тези които са “по-големи” знаят как се играе на лимки. Играли са или поне са виждали как се играе.
На момчетата от нашия квартал това беше любимата игра. Аз също имах лимки, въпреки че те не ме приемаха да играя заедно с тях. За тези, които се чудят какво ли е това лимки, обяснявам, че това са цветни стъклени топчета. Най-голямото съкровище за едно момче бяха лимките “перла”. Те бяха прозрачни и вътре имаше една цветна заврънтулка подобна на ветрило. Беше голяма гордост да можеш да покажеш торбата си с лимки и тя да тежи повече, отколкото на другите деца, особено ако там има и перли.
Моята приятелка Ивелина имаше батко, доста по-голям от нея. Веднъж както играехме у тях на двора, тя ми каза заговорнически ” Имам гениална идея – що не продадем лимките на батко ми?” Аз осъзнах, че това не е много правилно и реших да я вразумя, но тя каза, че няма да има никакъв проблем. Той вече бил голям и не си играел с лимки. Пообмислих офертата и накрая се съгласих да участвам в тази търговска сделка.
Речено-сторено. Тя донесе отнякъде една доста голяма торба с лимки и завъртяхме бизнеса. Излязохме на улицата и намерихме къде са се събрали момчетата. Много авторитетно обяснихме, че продаваме лимки. Те ни погледнаха с надсмешка, но после забелязаха в ръцете ни торбата със съкровищата. Съгласиха се да им покажем какво предлагаме. А вътре… купища лимки, като между тях се търкаляха и няколко перли. Веднага се съгласиха да станат наши клиенти. Попитаха ни по колко продаваме една лимка. Ха сега де… Не бяхме се интересували колко струват тези топчета. Спогледахме се с Ивето и аз смело определих цената – тези обикновените са по две стотинки. Тези поочуканите са по една стотинка. А перлите… Замислих се каква цена да сложа за тези уникални артикули. Амииии… по три стотинки. Момчетата полудяха! Не подозирах,че съм определила някаква смешна цена и те се изпотрепаха да купуват перли и обикновени лимки. Избираха, преценяваха и купуваха най-хубавите. В торбата останаха шепа лимки, с които никой не би искал да играе. Но пък имахме цяла шепа стотинки.
Бизнесът за нас беше процъфтял, без да знаем че яко сме се прецакали. И какво да правим сега с “толкова много” пари? Решихме, че ще си купим вафли. Отидохме в близкия магазин и си купихме няколко обикновени вафли. Изядохме си ги с голям кеф. Ами нали са купени с пари, които сами сме си спечелили! До тук нещата вървяха повече от чудесно! Но…
След два-три дни към Ивелина е бил зададен следния въпрос: “Ивелино, къде са ми лимките?”. И можете ли да се досетите какъв е бил нейният отговор? “Ами, Надя ги продаде!”. И от тук започва трагедията. Оказа се, че в торбата не са били само лимките на батко й. С неговия приятел Емо са си ги събирали заедно в една торба. Статистиката показа, че съм продала съкровищата не на един, а на двама от батковците от квартала. Братът на Ивелина нищо не ми каза и това беше добре. Но Емо дойде при мен, като от очите му хвърчаха искри. “Ти що си ми продала перлите? Дължиш ми две перли, иначе мисли му!”.
Не смеех да изляза на улицата, за да не срещна някъде Емо. Но как да седиш през лятото денонощно вкъщи!? След няколко дни Емо пак беше застанал застрашително пред мен – “К’во става? Нали трябваше да ми дадеш три перли?” Шашнах се! Уж бяха две, а сега станаха три! Следващите му думи прогърмяха като лятна гръмотевица – “До утре да си ми ги върнала!”. Аз се чудех откъде да взема две перли, а сега трябваше да търся цели три. И може ли някой да се досети – на следващата ни среща перлите бяха станали вече четири!
В крайна сметка ми се размина. Започнахме училище, Емо вече се интересуваше се от учебници и момичета и съвсем забрави за евентуално петте перли които му дължах.
Моят съвет е – когато някога се захванете с бизнес много добре да проучите маркетинга и доставчиците си!
Автор Zlatna kotva
Ако искаш да се усмихнеш и на други подобни истории от тази категория, натисни тук.
😂😂😂
😁😁😁