by Една случка от живота на Джим Опалек от Тенеси
Включените аварийни светлини ми подсказаха че, колата е на пътя от известно време.
“Имате ли нужда от помощ?” – попитах хората вътре. “Да!” – отвърна мъжът, докато се опитваше да помага на жена си в колата. И двамата бяха глухи.
Попитах ги дали мога да ги закарам до телефон или някое друго място. “Не, благодаря – отговори мъжът – Просто ни закарайте вкъщи! “Вкъщи” се намираше на повече от 50 км. Исках да помогна на тези хора, но това ми изглеждаше прекалено далеч. Търсех си извинение и неохотно попитах: “Искате ли да хапнете някъде?”. “Не, благодаря! Само може да ползваме тоалетна.”
Докато пътувахме към дома им попитах колко време бяха прекарали на пътя. “Три или 4 часа” – отвърна мъжът. Поклатих глава от изумление. “А колко време мислихте да стоите там?” Той отговори: “Докато Бог отговори на молитвите ни.” Този отговор на вяра ме накара да замълча.
Често хора идват при нас като отговор на молитвите ни към Бога. Но колко пъти ние сме отговор на нечии молитви? Дори когато не искаме да помогнем, дори когато без желание протягаме ръка към някого, чрез Божията благодат можем да бъдем спасението, което той очаква. Днес всеки от нас може да бъде отговорът на нечии молитви.
Подобна публикация можеш да откриеш, като натиснеш тук.
