Божиите цветя

Една история, разказана 
от Луис По /Оклахома/

През пролетта с малката ми внучка правим чести разходки сред природата. Нейната най-голяма радост е да открие първите цъфнали глухарчета.

По време на една от разходките забелязах широката й усмивка, веднага щом забеляза жълтите цветчета.

– Виж, бабо, не са ли прекрасни?!

Тя замълча за миг, тогава се намръщи и каза:

-Не искам хората да ги считат за плевели. Те също са Божии цветя!

Тези нейни думи ме наведоха на мисълта, че и ние хората сме Божии цветя. Често страним от тези, които изглеждат различно или говорят на различен език. Случва се дори да гледаме с предубеждение на цели нации. Смятаме част от хората за аутсайдери, за плевели. Но различията не са причина да отхвърляме някого. Всеки от нас иска да бъде чут, да получи уважение. Всеки има нужда от разбиране и любов. Всички ние сме Божии цветя.

Моята внучка ми даде повод да преодолея предразсъдъците си спрямо другите и да се стремя към единство с тях.

МОЛИТВА: Любящи наш Създателю, дай ни ново разбиране на Твоята повеля да обичаме ближните си! Помогни ни да се отнасяме с всекиго като с Твое цвете!

Подобна публикация можеш да откриеш, като натиснеш тук.