by Една не толкова измислена история
Исус ми каза, че ще ми дойде на гости. Трябваше да се подготвя подобаващо. С какво да го почерпя?
Извадих кесийката с бонбони. От ония с пъстрите хартийки, нали ги знаеш? Събирах ги цяла година ден след ден. В хартийките бяха увити моите думи, които съм изговаряла. Ще почерпя Исус с тях. Изсипах ги в красива бонбониера. Забелязах, че хартийките са в различни цветове. Имаше жълти, бели, зелени, черни, сини, розови… Розовите и белите бяха най-красиви.
Сега какво още да сложа на масата? Да, ще направя чай. Билките съм ги събирала сама.Това са моите действия и постъпки. Мммм… колко много и различни билки! Исус ще е доволен да изпие една чаша с чай с мен.
Какво още да сложа на масата? Ами да, аз съм майсторка на кекса. Ще направя за Исус кекс в два цвята – с какао. Ще забъркам моите мисли. Надявам се да стане хубав кекс.
Вече всичко е готово. И Исус идва точно навреме! О, каква радост и вълнение! Исус е в моя дом!
Поканих го на масата. Побутнах към Него бонбоните. Той си взе, взех си и аз. Избрах си една със зелена хартийка. О, ама какъв е този вкус?! Уж е бонбон, а е толкова кисел! Посегнах и си взех бонбон с черна хартийка. Леле, как горчи! Може би сините ще са вкусни. Не! Тези пък са солени!
Започнах трескаво да мисля защо бонбоните ми имат такъв неприятен вкус. И се сетих – нали това бяха моите думи които съм изричала през годината. Може би един от горчивите бонбони са от ония лоши думи, които казах на съседската си относно нейното куче. А киселият? Да, да! Преди известно време повиших тон на колежката си.Изпитах срам. Само розовите и белите бонбони бяха сладки. Но те бяха най-малко. Исус опита от всичките ми бонбони, но нищо не каза. Просто разговаряхме спокойно.
Налях от чая. Той поне може да е приятен. Та нали това са моите действия и постъпки. Аз съм добър човек и всичко каквото съм правила е добро. Опитах го. О, не! Нека да помисля. Какво съм направила за да имат билките ми такъв неприятен вкус? Лека-полека в съзнанието ми изплуваха случки и събития. Исус отпи от чая ми. Очаквах Неговата реакция. Той само мълчаливо остави чашата на масата.
Исусе, сега ще подсладя чая. Имам мед. И него съм събирала от моята душа. Донесох буркана с меда. Изненадах се. Медът в буркана беше по-малко от половината. Сложих от него една лъжица в чашата на Исус. Той само се усмихна и отпи няколко глътки.
Е, сега е моментът да се представя като добра домакиня. Ще нарежа кекса. Отново бях изненадана. Очаквах черната част от какаото да бъде много малко, като красиво допълнение. Но се оказа точно обратното. Черен кекс с малко бяло във вътрешността. Какво става? Съставките на кекса бяха моите мисли. Толкова ли е негативно съзнанието ми?! Исус похапна, без да претендира за количеството на съставките.
И продължихме да разговаряме. Думите му бяха едни такива топли и нежни. Бях ги срещала в Библията. След като поговорихме още малко, Той си тръгна. А в мен остана мирът и радостта от присъствието Му.
Автор на текста Zlatna kotva
Подобна публикация можеш да откриеш, като натиснеш тук.
