by Текстът е взет от интернет. Автор неизвестен.
Приятелите са тези, които остават в живота ни. Те не ни корят, когато забравим за тях, “от нова любов замаяни”, а изчакват търпеливо. Любовта минава и заминава, а приятелството остава. Приятелите са тези, които намираме трудно, често случайно. Сближаваме се с тях постепенно, малко по малко им откриваме душата си. Можем да преспим с човек, с когото току-що сме се запознали, а даже не искаме да научим и името му. Но трудно бихме казали на някой, с когото не сме изяли една торба сол, че наистина ни е добре, а не само крием проблемите със служебната усмивка. Приятелите са тези, които не искат да променят живота ни. Те са ни харесали такива, каквито сме – с всичките ни лоши навици, но и с всички добри черти върху тях. Понякога, ядосани от поредното ни слабоволие, се опитват да кажат няколко думи, после махват с ръка – кой ли в тоя живот е съвършен. Приятелите са тези, на чието рамо често плачем, разочаровани от живота. Те се явяват за нас сигурно, тихо пристанище в едно бурно море. Идваме при тях с разкъсани платна и пречупени мачти. Те изслушват търпеливо болките ни и оплакванията. После само замълчават и отронват една-две думи, с които връщат блясъка в очите ни. И ние, волни и свободни, пак се втурваме в бурното море.
Приятелството е дар, ако го имаш, с две ръце го дръж, не го изпускай!
Ако това ти е харесало и искаш да видиш още, можеш да посетиш категорията “Подарена мъдрост”, като натиснеш тук.
