Матурата по литература

Житейска случка от младостта

Ето, че дойде един от най-вълнуващите ученически моменти – матурата ни по литература. И тъй като емоциите в този период са в повече (абитуриентски бал, тоалети, двоумения и триумения къде ще се кандидатства по-нататък, нов старт в живота и т. н.), не остана много време за подготовка за матурата. Но пък какво толкова имам да се подготвям! Нали цяла година сме го учили – Христо Ботев, Елин Пелин и другите след тях.

И ето ни насядали по чиновете с трепет очакваме да съобщят темата за изпита. Оказа се, че темите са четири и ние трябваше да си изберем една от тях, по която да пишем. Е, какво по-лесно от това! Имам богат избор. Това са цели четири варианта. Започвам да чета изписаните на дъската автори със съответните теми. Такааа… Йовков… Абе… Май не е толкова лесна тема, колкото очаквах.

Подминах я и чета следващата. “Септември” – Гео Милев. Аааа, не! Тази поема никак, ама никак не ми харесваше и докато я изучавахме не й обърнах особено внимание. Дори не ми мина през едното ухо, за да да излезе през другото. Просто заобиколи главата ми като пръстена на Сатурн и се разсея някъде из класната стая. Не мога да измисля по тази тема абсолютно нищо!

Минавам на следващата тема. Съвременните автори. Лелеее… Как можа да се падне точно това! Те бяха в края на учебния материал, времето за изучаване беше кратко, да не кажа никакво и учителят препускаше от автор на автор. Дори не помнех имената им. Ако ми кажеше някой име на съвременен литературен автор, щях да се чудя този човек някакъв политик ли е, актьор ли е или спортист. А заглавията на произведенията им ми говореха още по-малко. И по тази тема не мога да пиша.

Минах на следващата. Разказите на Иван Вазов. Замислих се. Сетих се за стихотворенията му, но разкази… Може би не съм била в час като сме ги изучавали или съм скицирала мислено бъдещите си житейски планове. Огледах се. Учителят се беше обърнал встани и използвах момента. Бутнах по гърба Красимир, който седеше пред мен. Той предпазливо завъртя глава към мен (все пак сме на матура).

Аз: Красьо, абе Вазов имал ли е разкази? Той погледна към дъската, прочете заглавието на темата, замисли се, после пак прочете заглавието и тихичко ми каза: “Ами щом са дали такава тема, може би има!” Много мъдър отговор! Такааа… И сега?

Връщам се в началото на списъка с темите. Йовков! Нямам друга алтернатива. Той ще е! И започнах да пиша. Не бях много сигурна в себе си, но по-добре да пиша каквото мисля, отколкото нищо. Сложих последната точка и с облекчение, примесено със съмнения за добре свършена работа предадох листите си.

Минаха няколко дни, през които с напрежение всички очаквахме резултатите от матурата. И един следобед, както се бяхме пръснали на двора пред училището по групички и бъбрехме, някой извика: Резултатите!!! Да, един учител грижливо залепваше на стъклото на входната врата лист. Хукнахме всички да видим какво е изписала темидината химикалка на учителя. Изглежда малко закъснях с хукването, защото всички се скупчиха пред мен. Не стига, че не съм много висока, ами останах и най-отзад. Виждах само колонката с имената ни и в дясно от всяко име друга колонка с оценките. Отдалече не можех да различа имената, но ясно виждах оценките – 2, 3, 2, 3, тук-там четворка и петица и някъде по средата се мъдри една единствена шестица. Изумена от всичко, което виждам, извиках силно: Кой е този умния, дето име шестица, бе? Всички се обърнаха към мен със странни погледи. Зачудих се какво става!

Е, сигурно се досещаш по-бързо, отколкото аз можах да се досетя тогава – шестицата била моята! Толкова ме беше срам, че в началото не можах да се зарадвам на успеха си. Само мога да си представя какво са мислили съучениците ми за моята реакция, при условие, че не знаят, че аз съм гледала само оценките, без да обърна внимание на имената ни.

Та такива неща могат да се случат понякога 🙂

Автор: Zlatna kotva

Ако искаш да се усмихнеш и на други неща от тази категория, натисни тук.