by Познатото и непознатото вътре в мен
Говорено е много за Божията любов към хората. Още повече пък за любовта към човека, който е нашето допълнение . Но замислял ли си се за Божията любов вътре в теб? За онази силна и истинска любов, която проявяваш към всички хора, които те заобикалят? Не знаеш за какво става дума? Не съм сигурна дали ще мога да ти го обясня съвсем ясно, но ще опитам.
Преди години пътувах в автобус от градския транспорт. И изведнъж почувствах нещо, което ме изненада. До тогава не го бях усещала. Чувствах как всички хора в автобуса ми са близки. Още повече – че ги обичам. Огледах ги един по един внимателно. Не бяха много, може би десетина души. Съвсем различни един от друг – стари, млади, намръщени, разсеяни, замислени, ведри, уморени… Не познавах нито един от тях. А аз… аз ги обичах! Искаше ми се да ги прегърна всички наведнъж. Искаше ми се да им кажа нещо мило, да направя нещо за всеки един от тях, което да ги зарадва. Не можех да разбера себе си. Това беше необяснимо! И въпреки това чувството сякаш преливаше в мен, беше толкова силно! Усмихнах се. Не знам на кого. Може би на всички. Автобусът спря на поредната спирка. Искаше ми се никой да не слиза и да останем така заедно всички. Чудех се дали не е глупаво, какво ми ставаше!? Слязох и аз на моята спирка. Но онова силно чувство на обич, привързаност и близост дълго още беше в мен. Повече не видях нито един от тези хора. Всъщност, може и да съм се разминавала с някой от тях из града, но да не съм го разпознала. Пък и не бях запомнила физиономията на никой от съпътниците ми.
Интересното е, че това, което преживях тогава не остана еднократно. Повтори се няколко пъти в живота ми. Продължих да се чудя какво ми става, какви са тези странни изблици на чувства към познати, а още повече към непознати хора. И в един момент осъзнах – това е Божията любов към хората вътре в мен. Аз гледах тези хора през Божиите очи. И ги обичах така, както Бог ги обича. Нищо, че някои от тях са ми непознати. Нищо, че някои пък познавам от години и се е случвало между нас на моменти да се е появявало напрежение или неприятни чувства. В тези мигове, аз ги обичах с Божията любов. И това беше прекрасно, беше невероятно! Чувствах се така, сякаш ще литна и ми се искаше да прегърна целия свят. Бях толкова далече от суетата, от омразата, от гнева, от рутината на живота, от всичко, което ме потиска. Чувствах само любов! Повярвай ми, да усещаш всичко това е нещо повече от щастие! И съжалявам, че не мога да се чувствам постоянно по този начин.
Чудя се дали има по света хора, които усещат Божията любов към другите постоянно в себе си! Дано да има! И много се надявам един ден да усетя, че тази божествена любов в мен е постоянна и не ме напуска. Пожелавам го и на теб!
Автор: Zlatna kotva
Други статии от категорията “Бог е любов”, можеш да откриеш, като натиснеш тук.
