Изгубих се

Когато надникнеш в себе си

Изгубих се. Изгубих се в мислите си.

Започнах със списъка с ангажиментите за деня: да пусна пералнята, да напазарувам, да си запиша час за зъболекар, да полея цветята на съседката, че отиде на санаториум, да направя… Уф, безкраен списък! А, да! И майсторът, който ще дойде за ремонта на бойлера в банята. Това забравих да го вмъкна в списъка. Ще ми стигне ли денят да изпълня всяка една точка?!

И точно тогава  се изгубих.  Дойде една мисъл, кацна като пеперуда на миглите ми и ме накара да притворя очи. 

Без да усетя потънах в лабиринта на мечтите и спомените си.  Сгуших се тихичко в джобчето на детството. Завъртях се на пръсти около печката на баба, където миришеше  на мерудия и препечени филийки.

После хукнах с онова щуро и весело момиче да тичам след дъгата, търсейки пъстротата на света.

От там потънах в тъмните дебри на мъката и болката. Да, не пропуснах и самосъжалението. Е, може ли без него! Сякаш отворих стара ръждясала табакера, пълна с миризлив тютюн. И защо съм я скътала в някакъв файл в папката “Спомени”? Кому е нужен този файл?! Винаги, когато  попадна на него, той покрива с черните си пера слънцето над душата ми.

Ще трябва да отделя време да си пречистя папката. Да, ще го прибавя като поредната задачка  в списъка с ангажиментите  ми.

О, списъкът!!!

Отворих очи и се намерих подпряна на масата с една ръка, заровена в косата си, а другата държаща листчето.

Такааа… Значи… Зъболекарят, майсторът, цветята…  Боже, колко е кратък денят!

Грабнах панера с дрехите за пране и се запътих към пералнята, лутайки се из вселената на днешните ангажименти.  Ще ми стигне ли този ден да изпълня всичките точки от онзи списък? Ще ми стигнат ли силите? Дано високите токчета на хубавите моменти все още ми стават!

Автор на текста Zlatna kotva 

Ако това ти е харесало и искаш да видиш още, можеш да посетиш категорията “Подарена мъдрост”, като натиснеш тук.