by Един автор разказва:
Беше в навечерието на Рождество Христово през 1914 год. – първото Рождество на дългата и страховита Първа световна война. Окопите на съюзниците представляваха тинести трапове в едно набито от шрапнели поле във Фландрия /област в Холяндия/. Само на някакви метри отсреща немските войски също тъпчеха калта при подобни отвратителни условия. И от двете страни на фронта бяха получени подаръци от семействата и приятелите от “тила”. Навсякъде се чуваше обичайният говор и шум.
Случаен изстрел разцепи студения нощен въздух.
Един английски войник извика ненадейно: “Мълчете, мълчете, чувате ли?” От противниковия окоп достигаха приятни звуци на позната музика. Дълбоки, топли немски гласове пееха: “Тиха нощ! Свята нощ!” Тих смях отвреме на време прекъсваше песента. Английските войници се скупчиха в онази част на окопите, която беше най-близо до германските позиции. Те послушаха и после на свой ред запяха. Някой отсреща извика: “Елате тук!” Тишина. После поканата беше отново повторена. След минути британските и немските войници изпълзяха от своите окопи и се събраха в мрака на едно невероятно коледно събрание. Почти цяла нощ войниците си разменяха поздрави, храна, сувенири. Беше станало някакво чудо – за няколко часа омразата и желанието да се убива бяха изчезнали. И на това странно място някъде из Фландрия за няколко часа имаше “мир на земята”.
Ако това ти е харесало и искаш да видиш още, можеш да посетиш категорията “Подарена мъдрост”, като натиснеш тук.
