by Една интересна притча
Разказват, че един ден Омразата, кралица на злите чувства и пороците, свикала на съвещание най-лошите чувства на света и най-извратените помисли на човешкото сърце. Когато се събрали, Омразата заговорила:
– Събрах ви тук, защото горя от желание да убия някого и се нуждая от помощта ви.
Никой не се изненадал особено. Омразата вечно искала да руши и да убива. Обаче се запитали кой ли ще да е толкова труден за убиване, та се е наложило да прибягва до чужда помощ.
– Искам да убиете Любовта – рекла тя.
Мнозина се усмихнали злорадо, понеже не един от тях мечтаел за същото. Първият доброволец бил Лош характер, който заявил:
– Оставете на мен. Уверявам ви, че до една година Любовта ще е мъртва. Ще предизвикам такъв раздор и гняв, че няма да го понесе.
След година всички отново се събрали и Лош характер се отчел:
– Много съжалявам. Опитах всичко, но при всеки опит да посея раздор, Любовта го преодоляваше и продължаваше напред.
Тогава Амбицията се самопредложила въодушевено и перчейки се със своите способности, рекла:
– След като Лош характер се провали, аз ще се заема. Ще отклоня вниманието на Любовта, към желанието за богатство и власт. Това вече няма да може да го пренебрегне.
И Амбицията се впуснала в атака. Жертвата й наистина паднала ранена, но започнала да се бори за свободата си и накрая се отказала от мечтата си за власт и богатство, така че отново победила.
Бясна от поредните неуспехи, Омразата наредила на Ревността да нападне Любовта. Ревността предизвикала подозрения и опитала да събуди неоснователни съмнения. Любовта много страдала и плакала, но не й отстъпила и надвила Ревността с храброст и доверие.
Така година след година, Омразата продължила борбата, като пращала най-свирепите си войни: Студенината, Егоизма, Безразличието, Бедността, Болестта… Никой не успял да се справи. Най-накрая Омразата заявила пред другите, че се предава:
– Нищо не може да се направи. Любовта е всесилна. От толкова години се борим да я унищожим, но не постигаме нищо.
Тогава в дъното на залата се изправил незабелязан до момента субект. Бил облечен в сиво, широкопола шапка закривала очите му. Не изпъквал с нищо.
– Аз ще убия Любовта. Уверявам те! Изпрати мен!
Без дори да попита за името му, Омразата му казала:
– Тогава отивай и свърши работата.
Не минала и година и Омразата свикала в пълен състав свитата си от лоши чувства, за да им съобщи, че най-сетне Любовта е мъртва. Всички били изумени и заинтригувани. Кой се бе справил с тази толкова трудна задача?
– Кой си ти, че успя да унищожиш Любовта?
Субектът свалил шапката си, открил лицето си и отговорил:
– Името ми е Навик.
Ако това ти е харесало и искаш да видиш още, можеш да посетиш категорията “Подарена мъдрост”, като натиснеш тук.
