by Едина възрастна жена на име Грейс си спомня времето когато е била на шест-седем години. Тогава в квартала им идвал продавач на сладолед със специален бял камион със звънче. Така той събирал нетърпеливите си малки клиенти.
За съжаление Грейс нямала пари, за да си купи сладолед и само наблюдавала как другите деца си вземат любимото лакомство и хапват с наслада.
Един ден продавачът на сладолед повикал Грейс и я попитал дали градината пред къщата е тяхна. Детето потвърдило и продавачът споделил, че много обича моркови. Предложил й да му даде малко моркови в замяна на сладолед. Грейс веднага се съгласила. Изтичала до градината и извадила няколко моркова. Отишла до сладоледената машина и разменила морковите за сладолед.
Тази обмяна на продукти продължила дълго. Едва по-късно Грейс осъзнала колко щедър е бил към нея продавачът. Той не искал момичето да се чувства неудобно от неговия подарък и да накърнява достойнството му пред приятели му.
Без Грейс да знае, продавачът е показвал пред нея какво е Божията любов.
Когато се отнасяме към другите с любов, потвърждаваме казаното от апостол Павел “…най-голяма от тях е любовта!”.
Малките жестове на милост могат да променят деня, а дори и живота на някого. Грейс никога няма да забрави щедростта на онзи човек.
Трябва да сме благодарни за хората, които са ни показали Божията любов и нека Бог да ни помогне да бъдем Негови пратеници до тези, които се нуждаят от помощ! Делата на милосърдие свидетелстват за любовта на Бог.
Автор на текста Zlatna kotva по разказ на Грейс Еперсън
Подобна публикация можеш да откриеш, като натиснеш тук.
Прекрасно! 🙂