by Една преживяна история
Тя стоеше безпомощна в средата на чакалнята в гарата. Студ, непознати хора, чужд език и толкова, толкова далече от дома! Пълна безпътица!
Не можеше да се върне при него. Той предпочете другата. Дори съвсем хладнокръвно я изпрати до средата на пътя. А уж бяха дошли заедно. Едно младо семейство, търсещо начин да оцелее. Когато тръгваха от България да търсят работа в Гърция, дори не им достигнаха парите да си купят билети до там. Наложи се да продадат касетофона си и да поискат назаем 100 лева.
Е, пристигнаха. Намериха си работа, но той намери и нещо друго. И когато тя разбра, че по-желана жена е заместила мястото в сърцето му, реши че е най-добре да си тръгне за България.
И ето я тук – на гарата в Атина. Стиснала в ръка парите, които можеха да й стигнат само за билет до Солун. Само да стигнеше до там. Нататък щеше да е вече лесно. Имаше уговорка с екскурзоводка, която щеше да я заведе в България с предварително платен билет.
Само не можеше да разбере защо е толкова трудно да си купи билет за Солун. Няколко пъти се беше нареждала на дългата опашка и когато стигнеше до касата и кажеше думата “Тесалоники” (на гръцки Солун), касиерката започваше да обяснява нещо на непознатия за нея език. Гъркинята се ядосваше че тя нищо не може да разбере и правеше жест с ръката си да се махне от гишето и да освободи място за този който е след нея. Тя се отместваше, чудеше се какво да прави и отново се нареждаше на дългата опашка. И така цели три пъти.
И сега стоеше безпомощна, уплашена и самотна в центъра на чакалнята в гарата. Не можеше да проумее защо касиерката не й дава билет и я отпраща.
Навън беше студено и тъмно. Началото на януари. Валеше сняг, неприсъщо за иначе топлата Атина. И точно когато беше на ръба да заплаче от безсилие, тя чу зад гърба си нежен женски глас на български: “Искате да пътувате?”. Тя се обърна учудена и невярваща на ушите си. Зад нея стоеше едно толкова красиво и нежно създание – една жена с благ поглед, която й се усмихваше. Помисли си, че от мъка и студ вече започва да халюцинира. Но все пак отговори “Да!”. Жената й каза: “Дайте ми парите си, аз ще ви купя билет!”. И се нареди на опашката.
След малко дойде и й подаде билета. Тя учудено я попита: “А защо на мен не ми дадоха билет?” Жената й обясни, че влакът с който е искала да пътува е нощен и той се движи само със спални вагони. Парите й са стигали само за обикновен влак. Жената е доплатила за спалния вагон.
Попита я дали е гладна. А тя беше. Жената се усмихна благо и каза, че в края на чакалнята има закусвалня. Предложни й да отидат там и да я почерпи с една закуска. Докато се хранеше, жената й обясни че е българка, женена за грък. Живеели в някакъв град, на няколко километра от столицата. Всяка седмица тя по работа се налагало да идва в Атина с колата си. Но точно днес трябвало да пътува с влак заради снегът, който е затрупал пътищата.
В този момент по високоговорителя съобщиха нещо на гръцки и жената каза: “Съобщават, че моят влак ще тръгва. Трябва да те оставя!”. Обясни й след колко време тръгва нейният влак и на кой коловоз да го потърси. Обърна се и се смеси с тълпата. И някак изчезна. А дори не си каза името.
Тя остана сама и започна да нанизва събитията: появата на българка точно в критичния за нея момент. И тази жена точно днес, за толкова години престой тук, пътува с влак, а не с колата си. Намери я толкова изненадващо, без тя да е търсила помощ. Пожела да й даде пари за билета и да я нахрани. И после… После някак изчезна!!!
Сякаш всичко това беше сън. Тя усети в душата си един мир, една радост и една лекота. Не усещаше вече нито студа, нито самотата. Стоеше отново в чакалнята на гарата. Но този път беше щастлива. Защото си мислеше, че… Да, мислеше си, че може би е срещнала ангел! Защото ангелите съществуват нали?
Автор на текста Zlatna kotva
Ако това ти е харесало и искаш да видиш още, можеш да посетиш категорията “Подарена мъдрост”, като натиснеш тук.
