by През 1910 година Теодор Рузвелт произнася реч в Сорбоната, Париж. Най-често цитираната част от речта му е известна като “Човекът на арената” и гласи:
“Заслугите принадлежат на човека, който е реално на арената, чието лице е белязано с прахта, потта и кръвта , който се бори доблестно… този, който се опитва да извърши нещо, който изпитва велик ентусиазъм, велико посвещение; който отдава себе си на достойна кауза; който в най-добрия случай познава последиците от триумфа на високото постижение, и който в най-лошия случай, ако се провали, поне се проваля, докато смело се стреми към висините, затова никога няма да принадлежи към онези безразлични и плахи душици, които не познават нито победа, нито поражение.”
Ти и аз също се намираме на арената на великата борба между доброто и злото на земята. Колкото талантливи и упорити да сме нашите най-добри усилия в тази битка ще претърпят сигурен провал, ако не бъдат укрепени и ръководени от всемогъщата Божия сила. Тайната на успеха е в съчетанието на Божествената сила с човешките усилия. На-великите резултати постигат хората, които разчитат най-безусловно на Всемогъщата ръка. Бог ни дава един нов ден. Не го започвай с човешката си сила. Имаш нужда от Неговата сила и ръководство за всичко, което правиш и казваш. С Бога като сътрудник, можеш да бъдеш повече от победител днес. Дано Господ бъде до теб във всеки един момент!
Други статии от категорията “Бог е любов”, можеш да откриеш, като натиснеш тук.
