by Една истинска история, разказана от Доли Дикинсън от Северна Каролина
Случва се всяка година.Чакам и постоянно проверявам къпиновите храсти, за да видя как от белите цветове постепенно се появяват зелени, след това червени плодове, които само след известно време стават черни и сочни. Почти винаги нямам достатъчно търпение и откъсвам първите плодове твърде рано. Естествено те не са достатъчно сладки. Но откъсването на зрели къпини е изкуство – когато плодът е готов, само при лек допир, той сам пада в ръцете ти.
Моите къпини ми напомнят, че Бог знае точното време за всичко, което се случва в живота ми. Наскоро изпитах това, докато се тревожех за работата си. Оплаквах се, постоянно исках почивка, защото изнемогвах. Но това, че изчаках точното време, ми помогна да се науча да работя с някои трудни колеги. Започнах да уповавам повече на Бога. Това, което смятах за забавяне, ми донесе повече плодове след това.
Когато всячески се опитваме да накараме нещата да се случват в определеното от нас време, прилича на това, сякаш откъсваме твърде рано един недоузрял плод. Ако търпеливо изчакаме, ще се научим да отделяме погледа си от придобиването на нещата, за да усетим тяхната сладост в определеното време.
Бог знае подходящото време.
МОЛИТВА: Господи, учи ни да бъдем търпеливи, когато нещата не се развиват според очакванията ни! Помагай ни да чакаме с вяра в Теб! Амин!
Други статии от категорията “Бог е любов”, можеш да откриеш, като натиснеш тук.
Прекрасна статия. Сякаш точно за мен. Благодаря ви от сърце за труда по написването й, и за прекрасният сайт който сътворявате. Продължавайте с това благородно дело!