by Мисли
Нося си я навсякъде – торбичката.
Онази. Със спомените.
Доста е пълна. И с хубави, и с не толкова добри спомени. Често си ровя из нея.
Опитвам се да намеря от тези, които могат да ме накарат да дишам свободно, да се усмихна, да литна.
Но май хубавите са останали там някъде на дъното, затрупани от другите.
Имах си преди и торбичка с мечти. Но вече не я ползвам. Излишно е да я нося полупразна.
Мечтите ми се събират в джоба.
Автор на текста Zlatna kotva
Ако това ти е харесало и искаш да видиш още, можеш да посетиш категорията “Подарена мъдрост”, като натиснеш тук.
