by Цитат от книгата
"Радостта от спасението" на Е. К.
Петгодишната Роси и тригодишното й братче Тони седяха около голямата маса в хола, когато влязохме с баща им. Те рисуваха картини на големи бели листи с цветните моливи, които наскоро бяха получили като подарък. Когато видя баща си, Роси веднага скочи и докладва: “Татко, Тони пише по масата.”
Веднага малкият мъж, макар и да не можеше още да говори добре, се защити с една-единствена дума: “Случайно!” Сестричката настояваше, че не е така. “Беше нарочно!” – осъдително повтаряше тя. Баща им приближи бавно масата и погледна надрасканото. Дали случайно или нарочно, Тони бе нанесъл щета. Но с малко търкане написаното се изтри, без да остави трайни следи по масата.
Дали съгрешаваме “случайно” или “нарочно”, нашите грехове нанасят вреда на нас и на другите. Безспорно Бог има много по-строго отношение към съзнателните грехове. Но и едните, и другите трябва да бъдат изповядвани и оставени, защото в противен случай те ще доведат до окончателна раздяла с нашия Спасител.
Според Божието Слово няма малки и невинни грехове. Грехът е толкова сериозно нещо, че доведе до Христовата смърт на Голгота. Не бива да го подценяваме и да флиртуваме с него. Това е както оскърбление за нашия Бог, така и риск за нашето спасение.
Подобна публикация можеш да откриеш, като натиснеш тук.
