Една история, споделена от Н. Шелтън от Мисури
Години наред работех в едно начално училище. Много от учениците живееха в близкия приют за бездомни деца. Бях впечатлена от тяхната издържливост. Особено си спомням за Джойи. Той дойде в кабинета ми, носейки една малка кутийка. Джойи носеше кутийката навсякъде и се ядосваше, когато другите деца я искаха или се опитваха да я вземат.
Аз предложих: “Джойи, ако оставиш кутията в приюта, няма да имаш толкова неприятности.” Сините очи на Джойи погледнаха право в моите. “Ако я оставя, някой може да я открадне.” Джойи ми показа съдържанието на кутията. Той пазеше спомените от своите пътувания – снимки на хора, с които се е срещал, едно мече от вълнен плат, компас, даден му от някой в случай, че се загуби и една лепенка. Едва сдържайки сълзите си, аз казах: “Сигурно е много трудно да живееш в приюта.” Джойи отвърна: “По-добре, отколкото да живееш в канавка в Аризона с комарите.”
Джойи ми помогна да оценя това, което имам. Когато понякога стане непоносимо, когато забравя колко много Бог ми е дал, когато искам повече, аз си напомням “По-добре е, отколкото да живея в канавката с комарите.”
МОЛИТВА: Боже, когато забравим да се радваме на това,което имаме, помогни ни да видим какъв чудесен дар е животът ни! Амин!
Други статии от категорията “Бог е любов”, можеш да откриеш, като натиснеш тук.
Да, Бог ни е подарил изключително много, на всеки от нас!
Чудесен разказ, благодаря ти!