by Спомен от детството
Спомням си, че тогава бях пети клас. В класа ни дойде нова ученичка – Ана. По нашето време юношите се развиваха да го нарека някак по-забавено, не като днес. Всички бяхме малко “заспали” на тема секс и интимности. Но Ана беше по-напред с материала. Веднага си намери приятел от горните класове.
За нас Ана беше като някаква филмова звезда от романтичен сериал. Някои от момичетата й завиждаха, други я одумваха. На мен просто ми беше непонятно как на тази възраст дете като мен, може да мисли и да прави подобни неща. Ами аз представете си, в осми клас си бях направила една миниатюрна парцалена кукла, която се казваше Мариора и си я носех в чантата с мен на училище. Никакви мераци за приятел и сантименталности у мен по онова време!
Та сега за Ана! Като абсолютен парадокс, по математика ме сложиха да седя на един чин точно с нея. Бях една от първите, които научаваше, че снощи тя и приятелят й Гошо са ходили на кино, излизали са на разходка или той я е черпил в някое заведение. И разни там подробности. Не стига че математиката не ми вървеше, ами точно по този предмет Ана ме занимаваше с интимния си живот! Съответно съвсем закъсах с математиката, защото вместо да слушам какво обяснява учителката, аз бях активен зрител на романтичния сериал.
А между другото Гошо беше нещо като плейбоя на училището. Беше много известен след учениците, голям красавец, едър и добре сложен и доста от момичетата го наблюдаваха с премрежени погледи.
И така, един зимен ден аз и две мои съученички се прибирахме от училище. Навън сняг до прасците ни и ние газим из преспите и се забавляваме. По едно време решихме да направим турнир по хвърляне на снежна топка. Спряхме се на тротоара и започнахме една по една да хвърляме топки през улицата, като наблюдавахме коя от нас ще хвърли своята топка най-далече на отсрещния тротоар. Правим ние топки, засилваме се, хвърляме и се хилим весело и безгрижно. Но…
Точно когато аз хвърлях поредната си топка, на отсрещния тротоар без да забележа вървял Гошо. И взех че го уцелих! Той се обърна да види кой го е замерил, изгледа ме стръвнишки и пресече улицата. Застана пред мен със същия онзи поглед, с който искаше да ми каже че ще ми извие врата. Аз се притесних. Не толкова от погледа му, колкото от това че съм уцелила ТОЧНО Гошо. Сума народ минаваше по улицата, а аз да залепя снежната си топка точно на главата му!
Наежих се, сложих ръце на кръста и на свой ред го погледнах стръвнишки. Той разбира се нито се трогна, нито се стресна от погледа ми. Просто ме срита по краката и аз паднах по лице в една пряспа сняг. Какво унижение само!!! Той се хилеше злорадо, а аз със смачкано самочувствие и наранена гордост лежах в краката му.
Надигнах се от земята, но ставайки загребах две шепи сняг. Докато все още Гошо се хилеше на геройството си, аз хвърлих снега в лицето му. Той естествено не очакваше това и докато плюеше сняг и почистваше очите си, аз използвах момента и търтих да бягам. Помислих си, че ще ме преследва и хукнах с всички сили към вкъщи. Но той изглежда нямаше намерение да се занимава повече с мен и не ме догони.
Това е една отминала детска история. Винаги се усмихвам, като си я припомня, защото наистина бях смешна, застанала готова за бой срещу ядосания едър Гошо.
Но точно сега в момента си мисля колко жалка съм изглеждала на другия ден седейки с Ана на чина си. Тя – харесвана и ухажвана, а аз унижена и малтретирана от едно и също момче!
Мъчно ми е, че понякога се случват аналогични неща и в живота на възрастните.
Започнах да пиша тази история с намерението да е весела и забавна, но краят й се оказа тъжен. Може би защото просто животът е такъв.
Автор на текста Zlatna kotva
Снимката е взета от интирнет
Ако искаш да се усмихнеш и на други подобни истории от тази категория, натисни тук.
