25.06.2021

Онова… неизказаното

Споделени размисли

Мисля си за онова… онова което недоизказваме.

Онова, което оставяш за после или просто се отказваш да кажеш.

Има много причини, поради които нещата остават недоизказани. Може би не знаеш как да го изкажеш. Може би от срам. А може би просто искаш да си остане само за теб.

Случвало ми се е да не кажа нещо, за да не засегна някого. Или пък да не стана смешна.

А ти премълчавал ли си, защото знаеш, че ако го кажеш ще те боли? Мисля си дали понякога от недоизказаното, някъде вътре не се загнездва онази самота, от която боли повече.

Не съм веща по психология, но знам, че понякога наистина е нужно да има неизказани неща. Обаче знам още, че има моменти когато трябва да кажеш важното. Защото ако го премълчиш, не можем да разберем един за друг какво притежаваме и какво преживяваме. Отдръпваме се и се затваряме в себе си, а за някого може би е нужно да чуе точно това – неизказаното.

Какво мислиш? Сподели!

Автор Zlatna kotva

Ако това ти е харесало и искаш да видиш още, можеш да посетиш категорията “Подарена мъдрост”, като натиснеш тук.

+4

zlatnakotva

"Зная в Кого съм повярвал!" - 2Тимотей 1:12

View all posts by zlatnakotva →

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *