07.02.2025

Някога и сега

Текстът е взет от интернет

Някога имах истински хора до себе си, сега съм участник в социални мрежи.

В какво се превърнахме? Прекарваме повече време пред компютрите, престанахме да търсим личния контакт, забравихме за истинското общуване.

Някога пишех писма на хартия на моите приятели, а сега го правим чрез имейли. Имаме профили , а не души. Имаме статуси, а не душевно състояние. Изпращаме заявки за приятелство. Та нима с едно щракване на бутона е възможно да надзърнеш в нечий свят и да го почустваш близък?

Къде отиде истинското общуване? Сещаме се с близките си само по празниците. Защо вместо да изпращаме безлични есемеси, не вдигнем телефонната слушалка и не се обадим лично? Защо не откраднем от безценното си време и не го споделим с приятели?

Използваме сложни,модерни думи лишени от смисъл, според мен безизразни чуждици. Подвластни сме им. Шеерваме фотоси, сендваме файлове, делийтваме ненужното инфо и споделяме в пространството откраднати /преписани/ мисли, защото просто се страхуваме да бъдем себе си!!! Разголваме телата си без свян, защото няма какво друго да предложим.

Не ми се иска да вярвам,че всички сме такива. Грабнете телефонната слушалка и звъннете на приятел! Поканете го на чаша истинско кафе и се посмейте или поплачете заедно, а не онлайн! Търсете човека, а не някакви си профили, програми, сайтове, лишени от душа и самоличност.Общувайте пълноценно, защото в това е смисълът. Не забравяйте че преди всичко сме хора, останалото е просто средство улесняващо живота ви , а не начин на живот!!!

Ако днес сте разменили дума с поне един ваш близък, усмихнали сте се на случаен човек, минаващ покрай вас и сте осмислили деня му, то значи вие сте УСПЕЛИ!!!

Хубав ден!

Ако това ти е харесало и искаш да видиш още, можеш да посетиш категорията “Подарена мъдрост”, като натиснеш тук.

zlatnakotva

"Зная в Кого съм повярвал!" - 2Тимотей 1:12

View all posts by zlatnakotva →

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *