Да те осъдя ли?

Алберт и съпругата му се наслаждавали на приятното си пътуване и разходката, когато пред тях се появил човек с табела: “Търся работа, за да се нахраня!”. След малко той се качил в някаква кола. Алберт подхвърлил две-три груби реплики за това какво ли ще прави с парите които ще спечели, но жена му настояла да го последват и да му помогнат.

Качили се в колата си и тръгнали след него. На близката бензиностанция човекът заредил съвсем малко бензин. Алберт и жена му решили да поговорят с човека.

Оказало се, че той бил изгубил работата си. Не можел да си намери нова в продължение на шест месеца, а трябвало да храни семейството си.

Албърт му казал, че биха искали да му помогнат, защото са християни. Напълнили колата му с гориво, а жена му влязла в бензиностанцията и купила храна за семейството му. Преди да се разделят дори се помолили заедно.

Благодарение на съпругата си, Алберт научил нещо от Бог. От този ден той бил по-малко осъдителен и с по-голяма готовност приемал другите.

Как онзи човек е оползотворил тяхната помощ е въпрос между него и Бога. Тяхното задължение е било да помогнат, а не да обсъждат.

Можем да се молим Бог да ни учи да се грижим за другите и да оставяме на Него да отсъжда в какво те са прави и в какво не.

Християнската вяра ни дава свободата да помагаме без да съдим. Нека да се възползваме от тази свобода и да постъпваме по примера, който ни е дал Христос, защото ако продължаваме да осъждаме, това никак не е добро за духовното ни израстване.

автор на текста Zlatna kotva по разказ на Алберт

Подобна публикация можеш да откриеш, като натиснеш тук.