Да пробиеш дупчица в тъмнината

Попадал ли си в онези моменти, когато ти се струва че повече нямаш сили да продължиш?

Отчаянието така е обгърнало цялото ти същество, че не виждаш нищо хубаво зад тъмната му завеса. Или пък просто не ти се иска вече да гледаш каквото и да било. Сякаш и слухът ти е блокирал, та не ти се иска да чуеш няколко тона дори от любимите си песни. Усещал ли си всичко това?

Попадал ли си в моментите, когато ти се струва, че вече не са останали приятели? Даже и онези, с които ти е било най-хубаво, с които си споделял всичко. Онези, които си чувствал като част от теб.

Загръщаш се в самотата и идва “сигурността”, че нищо не може да се промени – светът ще си остане такъв сив и безнадежден. Отчаянието те прегръща уж приятелски, а ти се присмива, че някога си имал мечти.

И точно тогава потъваш в моментите, когато усещаш, че нямаш сили да продължиш. Защото е “толкова трудно да се живее”!

Не си усещал всичко това? Тогава ти си щастливец! Ти си от онези, които никога не се предават, които виждат успеха пред всяка пречка, които имат свободата да живеят. Остани такъв!

Или ако не си от тях, то превърни се в такъв! Потърси силите, които са затрупани от отчаянието. Помъчи се с пръст да пробиеш дори една малка дупчица в булото на тъгата, за да проблесне точица светлина. Със сигурност това ще ти хареса. Тогава ще намериш сили да провреш още един пръст в дупчицата, за да се разшири. Повярвай ми, ще ти се прииска да провреш глава през дупчицата, защото там някъде в пепелта на душата ти ще се съживи желанието да види цветовете на светлината.

Нужно е само да се отърсиш от тежката плоча, която е притиснала гърдите ти и да пожелаеш отново да живееш! Бъди силен! Бъди победител!

текст Zlatna kotva