Без Него

Размисли за "отпуската"

С майка ми не живеем заедно. Понякога тя толкова много ми липсва и нямам търпение да дойде моментът когато ще пристигне у нас.

Скоро беше дошла за по-дълго време. Помогна ми за разтребването и почистването на къщата, за обгрижването на детето ми. Можех да си взема няколко дни “отпуска” и да изляза от вкъщи, което ми се случва много рядко.

Майка ми винаги намира начин да направи това, което е решила, независимо дали другите го одобряват или не. Така стана и сега. Имаше и такива случаи по време на престоя й, когато ми се искаше да остана само аз домакинята в дома ми. Но още в момента в който майка ми си тръгна, на мен вече ми липсваше и дори се разплаках. “Отпуската” ми свърши. Опустя и домът ми, и душата ми. Сега чакам с нетърпение следващото й идване.

Който има палави деца, може би е попадал в подобна ситуация. Децата вдигат шум, щуреят, правят бели и ни се иска да си вземем “отпуска”. Някой да ги отведе от вкъщи за известно време, за да си отдъхнем от напрежението покрай тях. Но когато родителят усети липсата им, му става странно, самотно и му се иска по-скоро да се приберат.

Някога така става и с отношенията ни към Бога. Случвало ли ти се е да ти се иска да си вземеш “отпуска” – не се молиш достатъчно, не следваш прецизно Неговата воля, не четеш редовно Библията си?

На мен ми се е случвало. И тогава усещам как вътре в мене е празно. И както се нуждая от майка си и искам да съм с нея, когато я няма, така ми се иска да бъда близо до Бог, когато съм се отдалечила от Него.

Ако и ти се чувстваш по същия начин, не занемарявай общуването си с Бог, молитвата или четенето на Словото. Не оставяй душата си празна. Осъзнай навреме че Той ти е нужен. И не оставай без Него. Взаимоотношенията ти с Бог прави живота ти богат и смислен. Ние сме създадени да общуваме с нашия Баща.

Автор Zlatna kotva

Подобна публикация можеш да откриеш, като натиснеш тук.