by Някъде там вътре в душата ми се е спотаил той – страхът. Нахален и нежелан.
Въпреки, че се стремя да го избягвам, той упорито наднича в точно неподходящите моменти. Омръзнало ми е да му се подчинявам и да съм под неговото влияние! Точно когато искам да постигна нещо желано и дълго очаквано, той се промъква с въпроса: “Ами ако не успееш?”. Точно когато приключвам някакъв етап от живота си и бъдещето е пред мен, той уж така небрежно подхвърля: “О, бъдещето е толкова несигурно!”. Точно когато искам да кажа истината, той стопира думите ми с доводът си: “Чакай, ами как ще възприемат мнението ти?”.
Този ужасен натрапник, който се стерми постоянно да контролира живота ми! Искам да се отърва от него, но той дълбае и човърка съзнанието ми.
Не искам такъв живот! Нужни са ми кураж и вяра, за да изтласкам тоя бацил от себе си. Трябва да се науча да приемам живота по друг начин.
И ето – дори в момента чувствам страх, че ще се предавам отново и отново. Битката със страха… Позната ли ти е?
Автор на текста Zlatna kotva
Прекрасно!