19.04.2021

Подвизи из лозето

Случка от живота ми

Винаги съм искала да съм момче. Като малка ми харесаха момчешките игри и разговори. Баща ми си имаше малка работилничка и ми беше много забавно и интересно да стоя при него, докато работи и постоянно разпитвах какви са тези инструменти и за какво се използват. Той с такова удоволствие ми обясняваше и ме гледаше с голяма любов.

Като пораснах, все още харесвах повече заниманията и разговорите на момчетата. Те си разговаряха за по-интересни неща, отколкото за това какви нови дрешки са пуснали по магазините, кой е гадже на едикого си или пък какъв точно лак отива на този тоалет.

Честно казано и още ме влекат мъжките професии, задължения и спортове . Мечтата ми е да карам тир и веднъж безмалко дори да се случи.

Абе, май са ме объркали нещо при раждането или още преди това :). Обикновено жените си мечтаят за тоалети, козметика, бижута, а аз се радвам ако ми подарят или ако си купя инструменти. Скоро си направих подарък – купих си дрелка и менгеме.

Много жив е останал в съзнанието ми един спомен от юношеството ми. Тогава имахме лозе. Но част от парцела беше засят със зеленчуци и плодни дръвчета. Имахме и фреза, нещо като малък трактор, с който разоравахме почвата. Представляваше остри перки, с които се оре, двигател и две дръжки за управление.

Един ден баща ми беше започнал да разорава почвата, подготвяйки я, за да засеем нещо. Аз зорко наблюдавах как работи и онова момчешкото вътре в мен заговори. Така ми се прииска и аз да работя с фрезата като баща ми! Гледах, гледах и накрая не се стърпях и помолих татко да ми отстъпи мястото си. Той директно ме отряза. Това си било чисто мъжка работа! Гледах отстрани и в мене бушуваха едни такива бурни чувства като например завист, яд и нетърпение. И всички тия чувства избликнаха в сълзи. Ревях и нареждах: “Ами да, ако се бях родила момче, сега щеше да ми дадеш да работя с трактора и да ти помагам. Ама аз нали съм момиче, не искаш да се докосна до твоя трактор!”. Баща ми изключи двигателя на фрезата, спря се и започна да ме гледа и да мисли. А аз продължавах да рева. Той не издържа дълго на крокодилските ми сълзи и накрая склони.

Няма да описвам колко бях щастлива! Хванах дръжките на фрезата включих мотора и… От там започна екшъна. Перките на фрезата започнаха да се въртят с голяма скорост и за нула време издълбаха една голяма дупка, в която машината потъна. Гледах и не можех да проумея какво става. Добре, че баща ми предвидливо стоеше до мен. Изключи двигателя, бръмченето спря и аз учудена зададох въпроса: “Ама какво стана?”. Тогава той ми обясни, че трябва леко да повдигна дръжките на фрезата за да може да тръгне напред, а не да дълбае на едно място. Ясноооо! Ами то било фасулска работа!

Включих отново двигателя, грабнах дръжките и смело по мъжки ги вдигнах нагоре. За мое учудване фрезата тръгна толкова бързо, че на мен ми се струваше, че краката ми се вееха във въздуха след нея. Виждах, че летяхме право към едно голямо дърво с дюли. Много се изплаших, но не знаех какво да направя. Чух как баща ми крещеше след мене: “Натисни спирачката!!!”. Аз само виждах как с голяма скорост се приближавам към дюлята. На свой ред изкрещях: “Къде е спирачкатааа?”. В този момент баща ми догони мен и фрезата и успя да натисне спирачката буквално на сантиметри преди да се блъснем в дървото. Оказа се, че прекалено много съм вдигнала дръжките на фрезата и тя вместо да оре, просто се е движила напред с голяма скорост.

Поне да бях изорала мястото, а аз само се разходих с трактора. Повече не пожелах да повторя подобна разходка! Но пък продължавах да искам да съм момче.

Автор Zlatna kotva

Ако искаш да се усмихнеш и на други подобни истории от тази категория, натисни тук.

+5

zlatnakotva

"Зная в Кого съм повярвал!" - 2Тимотей 1:12

View all posts by zlatnakotva →

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *