28.10.2021

Контрастите в мен

Ти познаваш ли себе си? - 
въпрос за размисъл

Харесвам стихотворението на Петя Дубарова “Доброта” – Понякога съм бяла и добра…

Учудвам се колко различна мога да бъда!

Нали знаеш как обикновено на Нова година някои хора си пожелават нещо? И вярват или не вярват, те малко или много очакват нещото да се сбъдне, да се случи през предстоящата година.

От няколко години на Нова година аз си пожелавам все едно и също нещо – да бъда чиста и добра. Иска ми се душата ми да е чиста и бяла. Като едно красиво, нежно бяло цвете. Не винаги съм такава. И това не ми харесва. Не съм се родила груба, озлобена, нервна и избухлива. Контрастът между нежността и грубостта в мен ме натъжава. Иска ми се новогодишното ми желание някога да се сбъдне. Вътре в мен всичко да е чисто и бяло, а отвън да излъчвам светлина, която всеки да забелязва. Да усещам в себе си лекота, като полета на пеперуда. Много ми е тежко, когато усещам, че не мога да овладея себе си. Когато усетя онова сриващо ме чувство на гняв. Когато трудно дишам от омразата или негативните чувства към някого. Когато едва сдържам в себе си крясъкът и обидните думи. Тогава сякаш не съм аз и това ме боли! Искам да съм чиста и добра!

Искам да ти призная още един контраст в мен – страхът и смелостта. Понякога съм като рицар, като воин. Като човек, който може да завладее света. Сърце, готово за победи. Харесва ми онази вяра и хъс у мен, когато започна да правя нещо със смелост в сърцето. С увереността че ще победя. Не говоря за онзи безразсъден риск на инфантилния завоевател, а за смелостта да се гмурна в гребена на вълната с усещането, че наистина го мога. Но и такава не съм винаги. Колко пъти съм се ядосвала на плахостта си да направя нещо важно и нужно. Неувереност в силите и възможностите, страх от присмехите или евентуален неуспех. Това ли съм аз? Или онази другата?

Сещам се и за нещо друго – приветливата и усмихната личност, пръскаща като скъсан наниз от бисери забавни и весели думи, подобряващи настроението на всеки отсреща. И в пълен контраст на това затворената и неразговорлива особа, която сякаш не знае какво да каже в компания или е израснала в безлюдно ранчо и всякакви теми за разговор й са чужди.

Да ти опиша ли и друг контраст? Един див и непокорен жребец, неподатлив на никакво обучение, обичащ винаги да върви по ръба и да усеща адреналина. И в пълно противоречие на това – една тиха и спокойна вода, готова да приюти и успокои в скута си всяка изнурена и отпаднала душа, умееща да дава мир и спокойствие.

Като се замисля, мога да изброявам още куп контрасти. Но според мен това е достатъчно.

Важното е друго – понякога си мисля че не познавам себе си. Знаеш ли, след толкова години не знам коя съм. Чудя се дали това е нормално или трябва още дълго да узрявам.

Автор на текста: Zlatna kotva

Ако това ти е харесало и искаш да видиш още, можеш да посетиш категорията “Подарена мъдрост”, като натиснеш тук.

+5

zlatnakotva

"Зная в Кого съм повярвал!" - 2Тимотей 1:12

View all posts by zlatnakotva →

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *