02.08.2021

Къде е кифлата?

Щуротии в училище

Тези, които не ги свърта на едно място и все измислят някакви щуротии, много добре ще ме разберат.

Бях седми или осми клас. Имахме час по пеене. Беше ми доста безинтересно и реших да направя нещо забавно за целия клас. Написах на едно листче: ” Кой залепи кифлата на тавана? Прочети и предай!”. И подадох листчето на съученичката ми зад мене, като гледах с интерес какво ще се получи. Момичето разтвори сгънатото листче, прочете надписа и започна да оглежда старателно тавана открай докрай. Като не намери нито кифла нито баница или някаква друга закуска по тавана, разбра че това е някакъв майтап, ухили се, сгъна листчето и го подаде на задния чин.

Аз хихиках между длани и продължавах да следя пътя на листчето. Реакцията на всички беше една и съща – разгъват листчето, прочитат съдържанието му и започват да се оглеждат по тавана из цялата стая. После прихват да се смеят сгъват листчето и го предават по-нататък. Беше толкова забавно! Всеки който беше прочел закачката, гледаше реакцията на другите, които тепърва ще я получат. Учителят по музика преподаваше урокd си, но естествено никой вече не обръщаше внимание на това какво означава гръцката дума канон или на кое време започва ауфтакт. Каква ти музика и какви ти музикални произведения и петолиния, след като можехме да изпуснем онзи сюблимен момент, когато всеки който разгъне листчето с надписа започва да търси кифлата на тавана!

И така… моето листче беше обиколило почти всички чинове. Беше стигнало вече на предпоследния чин, където седеше съученичката ни Ана. Както всеки преди нея, тя разгъна листчето, прочете надписа и започна да оглежда тавана. Разбра за какво става въпрос. Започна да се хили, сгъна листчето и бутна по рамото Веска, която седеше пред нея. Веска се обърна видя, че Ана и подава някаква бележка и я стисна в ръката си. И тогава стана каквото стана! Учителят забеляза контрабандното подаване на хартийката и отиде право при Веска.

“Дай ми това листче!”. Обаче имаше една подробност. Ана и Веска бяха най-добри приятелки. Ана си имаше приятел и споделяше с Веска разни интимни неща от връзката си. Веска си беше помислила че Ана е написала на листчето нещо от сантименталните си преживявания, затова стисна още по-силно листчето в ръката си и каза твърдо: “Не, няма да го дам!”. Учителят се изуми от упорството й. За днешните ученици да се държат по този начин е съвсем нормално и приемливо, но по онова комунистическо и строго време да отговориш на учител така, си беше пълна лудост. Учителят заповеднически поиска отново листчето, но Веска със същата упоритост отговори че няма да го даде. Право да си кажа очаквах да налапа хартийката и да я глътне, само и само да не издаде интимната тайна на Ана. В крайна сметка тонът на учителя стана заплашителен, когато поиска за трети път бележката и Веска ще, не ще му подаде скъпоценното листче. Той го разгъна и зачете надписа. Веска го гледаше ужасена, а всички останали, които знаеха какво пише на листчето очакваха с нетърпение реакцията на учителя. Аз обаче следях ситуацията по-ужасена и от Веска. И как иначе – аз бях написала онази глупост! Учителят прочете много старателно написаното, учудено вдигна глава и започна да оглежда целия таван. Веска не очакваше такова развитие на ситуацията и не можеше да разбере какво става. Аз обаче много добре разбирах какво става и напрежението в мен растеше. Целият клас също знаеше какво става затова избухна в мощен смях. На мен обаче никак не ми беше смешно защото учителят се ядоса и то с право – стана за смях пред всички. Ужасът в мен ескалира когато прогърмя гласът му: “Значи в моите часове с кифли се занимавате, а? Кой написа това?”. Ами сега… Ако някой ме издаде?! Свих се на чина с надеждата погледът му да не се насочи към мен. Започнах да се упреквам как можах да измисля такава глупост!

В този момент се получи развръзка, като във филмите. Звънецът звънна, часът приключи и всички ученици скочиха шумно от чиновете си. Учителят нямаше как да задава повече въпроси и на мен ми се размина.

Сега се усмихвам на тази случка, но тогава, повярвайте ми, никак не ми беше смешно!

Автор Zlatna kotva

Ако искаш да се усмихнеш и на други подобни истории от тази категория, натисни тук.

+9

zlatnakotva

"Зная в Кого съм повярвал!" - 2Тимотей 1:12

View all posts by zlatnakotva →

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *