02.08.2021

Бурканът

Случка от живота

Виждали ли сте двама човека да се бият? Ама, че въпрос задавам! Медиите са пълни с насилие. Добре, ще попитам по друг начин – виждали ли сте двама много добри приятели да се бият? Ето, това е въпросът!

Всеизвестно е, че приятелите на моите приятели, са и мои приятели. Петко – приятелят на моята най-добра приятелка (сега вече са семейство), естествено беше и мой приятел. Може би ще ви се стори странно но, когато бяхме заедно с Петко, винаги се дразнехме и заяждах ме. Не че се мразехме или имахме нещо един против друг. Но нашите дразги и разправии винаги завършваха с бой. Е, не става въпрос за онзи бой с кръв и избити зъби. Просто спаринг, но с голям хъс. Приятелката ми не можеше да схване тези наши отношения. Ядосваше се и дори веднъж ни каза: “Вие двамата като се съберете ставате непоносими!”.

Един ден идва Петко у нас, а аз чета за изпит (тогава бях студентка). Говорихме си за това онова съвсем приятелски и изведнъж, както винаги се стигна до бой. Всеки от нас грабна по една възглавница и започнахме да се налагаме. В един момент Петко замахна с все сила с неговата възглавница. Като видях замаха му, прецених: Е, сега вече ми отнесе главата! Свих се на кълбо и прикрих главата си с ръце, като очаквах ужасния удар. Но удар не последва. Само чух някакъв необясним трясък. Отворих предпазливо първо едното си око, а после и другото. Петко стоеше като вцепенен с възглавницата в ръце и гледаше така, сякаш е глътнал масло от черен кимион. Огледах се и разбрах какво е станало. Вместо главата ми, Петко със замаха си е уцелил абажура ни. Абажурът беше с три буркана. Когато го погледнах беше вече само с два. Единият буркан, заедно с крушката се търкаляха по земята на парчета. Този драматичен момент ни принуди с Петко веднага да се сприятелим и да търсим начин да оправим белята.

Друг изход нямаше освен да се купи нов буркан. Трябваше да се действа по най-бързия начин, защото родителите ми скоро щяха да се върнат от работа. Започнахме да ровим по джобове и чанти, за да търсим достатъчна сума пари за нов буркан. Събрахме 19 лева. Нямахме представа колко струва един буркан, кой ти е купувал досега буркани за абажури! Но на момента тръгнахме към магазина за електроуреди. Влязохме там и започнахме трескаво да се оглеждаме за буркан, същия като другите два, които имахме вкъщи. Но какво разочарование! На рафтовете имаше поставени десетки буркани, но нито един не беше като нашите. Сега какво да правим? Не можехме да наредим на абажура два еднакви и един различен буркан. Преценихме, че парите ще ни стигнат за три буркана и проблемът за нас беше приключен – купуваме три нови буркана и готово. К’во пък, малко разнообразие вкъщи! Няма да караме толкова години все с едни и същи буркани на абажура!

Избрах си три от най-красивите буркани и тръгнахме доволни към касата. Касиерката може би прецени, че сме “новаци” и не разбираме много от абажури, защото ни попита: “А отговаря ли горния отвор на размера за вашия абажур?”. Аз учудено попитах бурканите не са ли стандартни и не са ли всички с еднакви размери на отвора. Оказа се че има различия. Хайде сега бегом вкъщи да видим какъв размер ни е нужен. Гледахме към абажура и се чудехме как да разберем какво точно ни трябва. И изведнъж ми светна лампичката. Ама не тази от абажура, а другата която подсказва гениалните идеи. Свалихме един от здравите буркани и очертахме на лист хартия горния му отвор. С листа хукнахме обратно към магазина.

Там много се разочаровах – бурканите които си бях харесала не отговаряха за нашия абажур. Започнахме да мерим бурканите с очертаното кръгче на листа. И… Оказа се, че в целия магазин има само един вид буркани с размер който ни е нужен. Трябваше да купим три от тях. Ама как да ги купя!!! Бяха толкова грозни!!! Чудех се как някой може да измисли такава грозотия за абажурен буркан. Формата биваше, но цветът… Някакъв неопределен между жълто, зелено и кафяво и то в много тъмен нюанс. Но белята от боя с възглавници трябваше да бъде прикрита, така че се примирихме и купихме грозните буркани. Върнахме се вкъщи, сложихме ги на абажура и аз с нескрит ужас гледах как изглеждат. Междувременно трябваше да почистим стъклата от счупения буркан и крушката по килима. Смотах другите два здрави буркана в дън земя, за да не ги открие никой. Отдъхнахме си с облекчение! Всичко беше прикрито преди родителите ми да се приберат.

Не мога да опиша реакцията на майка ми, когато светна крушките. Светлината в стаята беше такава, сякаш сме влезли в пещерата на Флинтстоун. Майка ми ме и попита какво е това чудо. Тъй като не исках да обяснявам какво се е случило, измислих нещо, което според мен беше подходящо. Казах, че това е подарък на баща ми за рождения му ден който, наближаваше. Майка ми беше възмутена от избора ми за подарък и поръча веднага да сложа старите буркани. Е, да, ама как щеше да стане това?!  Помолих я за известно време да останем с тези, като се надявах да свикнем с ужасният ми избор за подарък. И наистина за няколко дена ги изтърпяхме. Но майка ми си настояваше за старите буркани. Накрая нямаше накъде, трябваше да си призная какво се беше случило.

Направихте ли си изводи от тази случка? 1. Когато решите да се биете с някой, преценете добре теренът дали е подходящ. 2. Постарайте се да имате изобилие от познания за всичко, което може да се повреди. 3. Измисляйте си подходящо алиби за моментите, в които може да се издъните!

Автор Zlatna kotva

Ако искаш да се усмихнеш и на други подобни истории от тази категория, натисни тук.

+6

zlatnakotva

"Зная в Кого съм повярвал!" - 2Тимотей 1:12

View all posts by zlatnakotva →

One thought on “Бурканът

  1. Смях се с глас на тази история 🙂 Благодаря! 🙂

    И четвърти извод – като си се издънил, най-доброто, което можеш да направиш е да си признаеш истината. Тя така или иначе, рано или късно ще излезе наяве 🙂

    0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *