24.11.2020

По пътя към финала

Случка от живота на Уолтър Еверет от Пенсилвания

Преди години брат ми Арт вземаше участие в местния ежегоден планински маратон, който е 14 мили. Веднъж и 13-годишната му дъщеря Рут реши да се включи. Но само след четвърт миля, тя извика: “Татко, не мога повече! Не мога да го направя!”. “А ще можеш ли, ако аз тичам с теб?” – я попита Арт. “Добре, ще опитам” – отвърна тя.

Докато останалите участници вече се изкачваха, Арт и Рут все още се влачеха по пътя. Като достигнаха финалната линия, Рут падна на земята изтощена, но каза: “Татко, никога не съм те чувствала толкова близо!”

Когато се борим с трудности и мисли, че нямаме сили да продължим, откриваме, че Бог е заедно с нас в изпитанието. Той може да ни даде сила да сторим това, което сме смятали, че е невъзможно. Когато търсим сила в Бога, привидно невъзможното става възможно.

Други статии от категорията “Бог е любов”, можеш да откриеш, като натиснеш тук.

3+

zlatnakotva

"Зная в Кого съм повярвал!" - 2Тимотей 1:12

View all posts by zlatnakotva →

2 thoughts on “По пътя към финала

  1. С Бог тичането към ГОЛЕМИЯТ ФИНАЛ е по-леко. Той винаги се грижи за нас във всеки един момент, винаги ни помага по всевъзможни начини, и весели душата ни с любовта си. Окуражава ни, насърчава ни, подкрепя духа ни. Един невероятен БОГ !

    0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *