26.11.2020

Всичките мои богатства прибрах

Едно стихотворение от Мира Дойчинова

Всичките свои богатства прибрах –
в малко вързопче. В душата си.
Вързах на възел. Не мога без тях.
И ги понесох на някъде…
Взела съм малко парченце надежда,
две-три искри от жарава…
Пътят е дълъг и труден, изглежда…
Обич си взех – да ме сгрява…
Перо от крилото на птица прибрах –
да помня къде е сърцето ми.
Тъмно щом стане – да литна без страх,
и да се слея с небето си…
Взех си комат тишина от звездите –
все някога ще огладнея.
Сгънах на дъното грижливо мечтите.
И време – да ги живея.
Всичките спомени – и те във вързопчето.
Нямам какво да забравям.
Сложих и щастие. С уговорка – безсрочно.
И сили – да го създавам.
Скътах душата си и възела вързах
с панделка с надпис „Късмет!”
Тръгнах на някъде сега, и те търся…
Че е подарък за теб…!

Мира Дойчинова



Ако това ти е харесало и искаш да видиш още, можеш да посетиш категорията “Подарена мъдрост”, като натиснеш тук.

0

zlatnakotva

"Зная в Кого съм повярвал!" - 2Тимотей 1:12

View all posts by zlatnakotva →

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *