02.08.2021

Да убиеш любовта

Една интересна притча

Разказват, че един ден Омразата, кралица на злите чувства и пороците, свикала на съвещание най-лошите чувства на света и най-извратените помисли на човешкото сърце. Когато се събрали, Омразата заговорила:

– Събрах ви тук, защото горя от желание да убия някого и се нуждая от помощта ви.

Никой не се изненадал особено. Омразата вечно искала да руши и да убива. Обаче се запитали кой ли ще да е толкова труден за убиване, та се е наложило да прибягва до чужда помощ.

– Искам да убиете Любовта – рекла тя.

Мнозина се усмихнали злорадо, понеже не един от тях мечтаел за същото. Първият доброволец бил Лош характер, който заявил:

– Оставете на мен. Уверявам ви, че до една година Любовта ще е мъртва. Ще предизвикам такъв раздор и гняв, че няма да го понесе.

След година всички отново се събрали и Лош характер се отчел:

– Много съжалявам. Опитах всичко, но при всеки опит да посея раздор, Любовта го преодоляваше и продължаваше напред.

Тогава Амбицията се самопредложила въодушевено и перчейки се със своите способности, рекла:

– След като Лош характер се провали, аз ще се заема. Ще отклоня вниманието на Любовта, към желанието за богатство и власт. Това вече няма да може да го пренебрегне.

И Амбицията се впуснала в атака. Жертвата й наистина паднала ранена, но започнала да се бори за свободата си и накрая се отказала от мечтата си за власт и богатство, така че отново победила.

Бясна от поредните неуспехи, Омразата наредила на Ревността да нападне Любовта. Ревността предизвикала подозрения и опитала да събуди неоснователни съмнения. Любовта много страдала и плакала, но не й отстъпила и надвила Ревността с храброст и доверие.

Така година след година, Омразата продължила борбата, като пращала най-свирепите си войни: Студенината, Егоизма, Безразличието, Бедността, Болестта… Никой не успял да се справи. Най-накрая Омразата заявила пред другите, че се предава:

– Нищо не може да се направи. Любовта е всесилна. От толкова години се борим да я унищожим, но не постигаме нищо.

Тогава в дъното на залата се изправил незабелязан до момента субект. Бил облечен в сиво, широкопола шапка закривала очите му. Не изпъквал с нищо.

– Аз ще убия Любовта. Уверявам те! Изпрати мен!

Без дори да попита за името му, Омразата му казала:

– Тогава отивай и свърши работата.

Не минала и година и Омразата свикала в пълен състав свитата си от лоши чувства, за да им съобщи, че най-сетне Любовта е мъртва. Всички били изумени и заинтригувани. Кой се бе справил с тази толкова трудна задача?

– Кой си ти, че успя да унищожиш Любовта?

Субектът свалил шапката си, открил лицето си и отговорил:

– Името ми е Навик.

Ако това ти е харесало и искаш да видиш още, можеш да посетиш категорията “Подарена мъдрост”, като натиснеш тук.

+5

zlatnakotva

"Зная в Кого съм повярвал!" - 2Тимотей 1:12

View all posts by zlatnakotva →

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *